четвъртък, 27 декември 2012 г.

За Дънов в Арбанаси

Един приятел, който напоследък усърдно се грижи за духовното ми образование, ми подметна вчера, че в Арбанаси има стара турска къща, важно историческо място, свързано с написването на Завета на цветните лъчи на светлината от Петър Дънов, преди точно 100 години. Смятах, че познавам прилично добре забележителностите на Търново и околностите му, затова информацията му ми подейства като основателна причина да предприема нова обиколка. И макар че, признавам си, Арбанаси не ми е любимо място заради мутро-бароците  и алчното печалбарство (ей колко ми напомня Банско от първите години на прехода), реших, че тази реликва е по-ценна от моите естетически страдания.След старателно проучване на инфото мрежата, грабнах фотоапарата и потеглих.
 Това е къщата. Лесно се намира. За съжаление, беше затворена и наоколо жива душа нямаше.
 Наложи ми се да надничам през дувара....

 през пролуките на огромната порта.... но нищо.... Тръгнах си леко разочарована. На слизане от Арбанаси, пред мен внезапно се разкри гледка, която спираше дъха - залез на Търново....  и тогава, вглеждайки се, май разбрах, защо книгата на Дънов е получила такова заглавие...
 я се вгледайте и вие малко по-внимателно.... виждате ли лъчите, дето слизат от Небото ...?

 Последваха още два завоя  и ето ме пред известният манастир на Св.Николай Чудотворец. От години със Светеца си имаме деликатни отношения, признавам, но игуменката вътре е още по-проклета. Веднъж й поисках стръкче здравец, а тя ме нахока, че ако всички искали - какво щяло да остане от градината й. Люта жена ви казвам. Но днес беше в добро настроение - остави ме на спокойствие да разгледам всичко, което привличаше интереса ми в църквата и даже си похортувахме. На излизане, извадих фотоапарата, за да щракна манастирския котарак, на когото не му пукаше особено и ми се усмихна за поздрав. Тъкмо се възхищавах на четири саксии мушкато, китно украсили малкото прозорче и  Игуменката видя проклетата машинария в ръцете ми, и пъргаво ме подгони из двора... ех, после как да се имаш със Светиите?



Но все пак Природата беше по-благосклонна от Игуменката и ми подари последните слънчеви лъчи, които нежно обливаха Царевец със топлината си и правеха този зимен ден още по-магичен.

А колкото до Къщата на Цветните лъчи - ще почакам до пролетта.