"Поддържайте си активно профилите във Фейсбук, защото иначе може да започнат да ви завиждат, че сте щастливи в реалния живот."
събота, 27 юли 2013 г.
събота, 20 юли 2013 г.
Онова, което здраво ме държи в България - част 1
Започнете ли да си мислите на ум или на глас, че в България живот няма и хич не си струва да се остава тук - ето ви превъзходно средство за преминаване на политическия махмурлук. Просто идете в Планината и наблюдавайте...
Тези снимки са от Широка Лъка - едно прекрасно българско местенце, частичка от Земния Рай. За съжаление, тръгнах лошо подготвена и добрият стар Canon остана далеч от мен. Но мисля, че и с обикновен Самсунг
успях да хвана моменти,от които да
ви се поще'....
модерната рикша почиваше в един заден двор
мостът към църквата
Църквата "Успение Богородично"
Църковното училише - за съжаление е в състояние на самосрутване..
"Родната полиция ни пази"....:)
Къщата, която си пожелах....
Това е една тераса, в най-слънчевата част на Широка Лъка, която ми стана любима. Там слънцето залязва най-късно, като облива в медена светлина цялата долина.
Собственикът на терасата ме хвана как му снимам имота и развеселен на градския ми възторг, не само, че ми разреши да поседя колкото искам, ами и предложи да почерпи....
И въобще хората, които срещнах бяха все такива - благи, добри, безхитростни.
Точно като мястото, на което живееха.
Но за тях, друг път...
Тези снимки са от Широка Лъка - едно прекрасно българско местенце, частичка от Земния Рай. За съжаление, тръгнах лошо подготвена и добрият стар Canon остана далеч от мен. Но мисля, че и с обикновен Самсунг
успях да хвана моменти,от които да
ви се поще'....
модерната рикша почиваше в един заден двор
мостът към църквата
Църквата "Успение Богородично"
Църковното училише - за съжаление е в състояние на самосрутване..
"Родната полиция ни пази"....:)
Хотелът, в който аз бях единственият гост и ме гледаха като писано яйце..
Къщата, която си пожелах....
Това е една тераса, в най-слънчевата част на Широка Лъка, която ми стана любима. Там слънцето залязва най-късно, като облива в медена светлина цялата долина.
Собственикът на терасата ме хвана как му снимам имота и развеселен на градския ми възторг, не само, че ми разреши да поседя колкото искам, ами и предложи да почерпи....
И въобще хората, които срещнах бяха все такива - благи, добри, безхитростни.
Точно като мястото, на което живееха.
Но за тях, друг път...
Абонамент за:
Публикации (Atom)