събота, 20 юли 2013 г.

Онова, което здраво ме държи в България - част 1

 Започнете ли да си мислите на ум или на глас, че в България живот няма и хич не си струва да се остава тук - ето ви превъзходно средство за преминаване на политическия махмурлук. Просто идете в Планината  и наблюдавайте...

Тези снимки са от Широка Лъка - едно прекрасно българско местенце, частичка от Земния Рай. За съжаление, тръгнах лошо подготвена и добрият стар Canon остана далеч от мен. Но мисля, че и с обикновен Самсунг
 успях да хвана моменти,от които да
ви се поще'....

 модерната рикша почиваше в един заден двор

 мостът към църквата
 Църквата "Успение Богородично"



 Църковното училише - за съжаление е в състояние на самосрутване..

 "Родната полиция ни пази"....:)
Хотелът, в който аз бях единственият гост и ме гледаха като писано яйце..

 Къщата, която си пожелах....



 Това е една тераса, в най-слънчевата част на Широка Лъка, която ми стана любима. Там слънцето залязва най-късно, като облива в медена светлина цялата долина.
Собственикът на терасата ме хвана как му снимам имота и развеселен на градския ми възторг, не само, че ми разреши да поседя колкото искам, ами и предложи да почерпи....

И въобще хората, които срещнах бяха все такива - благи, добри, безхитростни.
Точно като мястото, на което живееха.
Но за тях, друг път...






Няма коментари:

Публикуване на коментар