петък, 31 август 2012 г.

Моят приятел от Марс




Моят стар приятел  се преселил на Марс. Тялото му  все още  е тук, на Земята. Но душата му….още преди трийсетина години се е отделила от него и  потънала в онова измерение, което за нас, обикновените земляни , звучи плашещо, опасно и неразбираемо.Като срамно проклятие. Като стигма. Измерение, за което не се говори и ако случайно се спомене, се въздиша тежко и се отклонява темата. Все едно не съществува.
Измерението „психоза”..

А моят стар приятел съществува, но по различному. Говори си с мъртвите в  планетарно времеви диапазон; просветлява котки (ех, повече умират след това, но хайде сега, подробности); от време на време прави посещения на Буда и на цар Калоян – с него си има особена приказка; сътворява магически руни и има цял куп странни, непознати интригуващи… видения. Когато успея да го измъкна от бърлогата му, той става онзи същият, когото помня от детинство. И с удивление установявам, че помни по-добре от мен, по-чувствителен е от мен, дори по-грижовен. И някак си неприкрит, безхитростен. Вглеждайки се в лицето му (признавам, променено с годините и „лудостта”), не изпитвам друго освен благост. Толкова е раним. Крехък и деликатен. Вътре в занемареното му тяло, с проядените от непрестанното пушене зъби,  облечените криво-ляво дрехи с дупки и петна, брада, небръсната от кой знае кога , там вътре, има едно добро същество.
И ето че внезапно ми хрумна следното сравнение:
Ние, обикновените хора,  сме като Земята на която живеем – нашата душа е обгърната от атмосферата, наречена невроза (защото всички сме невротични, не се опъвайте). Неврозата ни предпазва от това да бъдем отново наранени, предадени, изоставени, обидени , подиграни и какво ли още не. Тя има същите функции,  които и  атмосферата  на  Земята –защитава ни от космически лъчения, слънчеви изригвания и радиации, метеоритни потоци и извънземни. Понякога нашата атмосферна невроза е толкова гъста, че нищо не преминава през нея и ние отдолу направо се задушаваме. Друг път тя става доста рехава и започваме да се отваряме, все едно готови да понесем Света на ръце и да се принесем в негова жертва . Но все пак оцеляваме.
А моят стар приятел с психозата е като планета без атмосфера. Няма си защитен щит. И всичко, каквото се случва във Великия Космос, може да  се случи и на него. Да се сблъска с комета и тя да го разпилее на парченца, да го облъчат радиоактивните вълни на изригващото Слънце, да бъде заселен от духове, шесткраки зелени същества с по едно червено око и какво ли още не. Повърхността на неговата планета е точно като Марс – прах и  вятър, скални образувания в странни форми. Но казват в недрата на планетата се криели съкровища. Редки и ценни минерали. Може би вода? А според астрономите планета като Марс  дори служи за предпазен щит на Земята – поема тихо и обречено мощни космически удари, за които ние, скрити под удобната атмосфера дори  не си даваме сметка.Спасява ни, един вид. Лекува ни.
Така, както аз се чувствам лекувана след всяка среща с него - по-кротка и по-добра. По-толерантна и разбираща.
В сблъсъка между психотичното и невротичното, първото може да се разпадне, а второто да се излекува.
Не случайно в минали времена, хора, като моят стар приятел, са били считани за шамани. Или марсианци. 
Което е едно и също...

Няма коментари:

Публикуване на коментар