петък, 5 октомври 2012 г.

Интимно, без претенции

За този слънчев ден
живях и оцелявах цяла зима.
За малкото заливче, където
дребни рибки ме чакат с нетърпение.
За женският плаж, който
привлича и засрамва едновременно
другата част на света.
За мистериозният грохот на вълните,
успокояващ тревожната ми душа..
За топлината, която
тялото ми попива грам по грам.
За начина, по който
вятърът погали голата ми кожа.
И за сладостта, която
се събуди в сърцето ми,
с всяка медена смокиня.
За блаженството и покоя.
Море и похот невинна.
Еднократна.
Вселенска.

1 коментар: