сряда, 22 май 2013 г.

Предюбилейно

В опустелият следобед на горещия неделен ден влизам в поредната книжарница, която намерих отворена. Май беше четвъртата подред. Някъде около книжната софийска Мека - площад "Славейков". Отчаянието ми е вече равно по големина и обратно по сила на хормоналната буря, обзела от няколко дена тялото ми. И нервите . Изпитвам вопиюща нужда от информация . А такава просто не намирам. Обикалям щандовете поред - започвам със здравния отдел, преминавам към "еди-колко-си-съвета-как-да-останем-млади", оттам секция пречиствания - тяло, колон, душа, карма - каквото се сетиш. Поемам нагоре към езотериката - там същите теми - силата на духа, намери себе си, говори с вътрешния си водач. Астрологията просто я подминавам - да ме прощават моите приятелки-звездобройки, но съм в пълното си осъзнаване, че звездите в моя случай са безсилни. Някъде между  Норбеков и Робин Шарма окончателно загубвам обичайния си оптимизъм и решавам, че е време да вляза във виртуалните дебри на книгоразпространението.
Смело подминавам две ученички покрай щандчето за ненужни дрънкулки, заставам пред касата точно зад една жена, видимо на моя възраст. Тя се колебае в последните си избори между книжки за котки или книжки за кучета. Момичето зад щанда ме поглежда въпросително и с усмивка проронва: "С какво мога да бъда полезна?"
Отчаянието ми се провиква вместо мен:
- Имате ли книги за менопаузата?
В следващият момент шестата ми чакра усеща внезапна атмосферна промяна в иначе задрямалата книжарница. Продавачката зяпва от изненада , все едно не е чувала за съществуването на подобно човешко състояние -  майка й сигурно все още се опитва да пази диети, за да си носят заедно дрехите и да им казват "ауууу, като сестри сте".  Жената до мен, от която интуитивно и наивно, може би, очаквах някаква морална подкрепа, тактично си взе книжките, оттегли се към дъното на книжарницата с физиономия тип "аз не знам за какво говори Тая..", размахвайки нервно с ръка пред лицето, за да накара внезапната гореща вълна да си отиде. Двете ученички се закискаха и започнаха да се сръчкват една друга. Те са още в пубертета. Сигурно за тях думата "менопауза" има значението на някакво венерическо заболяване.
Налага се да повторя запитването, за да извадя от вцепенение продавачката.
-Книги за менопаузата?
Последва типичното българско нечленоразделно:"ъъъъъъ, таковата...амииии....", но после професионалистът в нея се събуди и - Алилуя - получи се реакция: "Сега ще проверя в каталога". Последваха обяснения, как нямало търсене на такива книги, как ако има нещо - то е в здравния отдел (проверих вече, благодаря). Междувременно пръстите на ръцете й трескаво щракаха по клавиатурата : пет заглавия! В цялата база данни - само пет заглавия. Повечето вече изчерпани. Само тук-там останали по една - две една бройки . Момичето ми изреждаше заглавията, произнасяйки ги тихо. Колебанието в усещанията  ми беше между: "срам я е да произнася силно думите" и "за мъртвите или добро или нищо"....
Книгите, които ми посочи бяха все от порядъка на ръководства за неостаряване.  Нямах нужда от това . Исках нещо друго. Исках "Яж, моли се и обичай", заедно с "Пилешка супа за душата" и "Мразя шията си" на Нора Ефрон. Исках изповед на посестрима, вече преминала пътя, по който моята природа се отправяше. Търсех кураж, вдъхновение, подкрепа. Търсех потвърждение, че нови и  хубави неща все още предстоят - стига да не се плаша и да се "преструктурирам".
Оказа се трудна мисия. Защото никой не говори на тази тема. Тема- невидимка, която засяга  половината човешки свят.
Въздъхвайки разочаровано, поглеждам отчаяната продавачка. Тя ме гледа виновно и извинително проронва :"Знаете ли и аз имах такова затруднение, когато търсех информация за хламидия". Искреността на това момиче ме трогва и моментално ми оправя настроението. Хормоните ми се строяват като стари, добре тренирани войници, чули отдалеч зова на бойната тръба. Разсмивам се с глас, поглеждам събеседничката си и прошепвам съзаклятнически, така че все пак да бъда чута и в дъното на книжарницата :
- Ами щом няма, явно ще се наложи да я напиша.
Излизам победоносно в жаркия следобед, правя няколко стъпки и се сепвам.
Всъщност... не е никак лоша идея ..



2 коментара:

  1. Като я напишеш, изпрати една и на мен.:))

    Ако искаш, ще ти разказвам. Менопаузата е третото нещо в живота ми, което ми се случи преждевременно:)))

    Вчера си купих една книжка с голямо розово заглавие "Менопауза", само защото при прелиставането ми стори, че не е от типа "как-да-останем-вечно-млади-и-красиви". Само дето още отлежава на нащното ми шкафче.

    Че не сме млади вече е видно, красотата е въпрос на гледна на гледна точка, а съветите можем и сами да си ги дадем.:)))

    ОтговорИзтриване
  2. Албена, радвам се, че си тук...отново ;) да ти кажа честно, откакто започнах да работя по този проект, се оказа, че "тихият преход" както деликатно се изказват някои автори е всъщност голямо приключение. В което има всичко - абсолютно всичко по приключенските закони. Така че,стискай палци и поизчакай - книгата е work in progress :)

    ОтговорИзтриване