неделя, 10 ноември 2013 г.

Какво има на масата 3




Признавам, отдавна не бях правила тази кулинарна задявка. Преди време първият ми пост, публикуван с това име, последван след няколко месеца и от втори такъв, бяха предизвикали  доста обилно слюноотделяне в устите на скромната ми читателска аудитория (да сте ми живи и здрави!). Напоследък не пиша често, защото, нали знаете - работа, пътувания, срещи, семинари, класове - абе , зает човек съм ;) Пък и все съм далеч от любимата ми и удобна кухня - друго си е да намираш нещата, които ти трябват буквално със затворени очи.

Но ето ме днес, в този щастлив ноемврийски предиобед, гостенка на един уютен и малко старомоден софийски апартамент. Нека да уточня - именно защото е такъв, запазил атмосферата на 80-те години, аз много го харесвам.
Имам желание отново да палувам... кулинарно, де! Не чакам гости, което винаги лесно може да се промени. Поглеждам към покупките и се замислям колко е важно да осъзнаваме не само какво сме купили, но и неговият произход.

Стремя се да приготвям храни, които са характерни за сезона и са по възможност с най-автентичен  и близък по географски измерения, произход. Ето защо на масата първо се появи салата от варени на пара картофи и червено цвекло (купени от магазинчето на Манастира ), малко по-нагоре по любимата ми улица,  която галено наричам Софийската Чаршия.  Обичам цветовете в чинията и затова към свежо жълтото на картофите и интензивно червеното на цвеклото добавих и зелено - едно малко броколче, в компанията на пресен копър и магданоз. Този, последния, го използвам като универсална подправка - не случайно казват за човек, който има навика да се вре навсякъде,че е "като магданоза". Пък и е много полезен за бъбреците.            
Три скилидки чесън добавят аромат, вкус и засилена имунна система. Няколкото вкусни маслини, доставени от гръцкото магазинче на ъгъла, обилно изтисканият лимонов сок, едно пръсване с хималайска сол и щедро завъртане на бутилката оригинален зехтин над салатата (картофите обичат мазнинка), довършва първата ми кулинарна фантазия. По навик добавям и щипка орехи - от тях също рядко се лишавам.

Идва ред на "основното", както обичат да го наричат, ястие. Понеже салатата е достатъчно богата и хранителна, второто е по-скромно от първото. Една прясна пъстървичка, хваната в манастирския рибарник и тя задушена на пара  и гарнирана със задължителните лимонов сок, сол, зехтин и магданоз, приятно допълва пиршеството на вкусовите възприятия. Може много хора да се ужасят от начина й на приготвяне, но от опит знам, че така е по-лесно, по-вкусно и най-вече - по-обезопасено откъм упорити миризми.

 Тук спокойно може да се дегустира онова тънко чилийско вино Santa Helena, Carmenere 2012. Нищо, че е червено. Остаря вече правилото, че с риба - само бяло, а с месо - червено. Смесването на вкусове и експериментирането са по-вълнуващи от спазването на правилата, не е ли така?

За десерт - изненада! Няма тежки кексове или баклави (макар че, от последната не се отказвам). Прекрасен, ароматен чай, чиято компилация (как звучи само ;) е направена лично за мен в малкото магазинче за чай и подправки. Ройбос, лимонена трева, портокалови резенчета и зелен чай приятно смесват  есенциите си и подобряват храносмилането. Една курабийка с канела от местната пекарна и плодът на есента - мушмули.

След такова сладко похапване и при наличието на прекрасното слънце навън, накрая не остава нищо друго освен една мързелива разходка из Парка с приятна компания. 
Приятно и на вас...


Няма коментари:

Публикуване на коментар